Сигурна съм че в тези редове ще се познаят много майки Да си майка е сериозна отговорност,вълнения,трепети,радости и сълзи,депресии,безсънни нощи и тревоги.Това е работа 24 часа на ден,7 дни в седмицата,без почивка,със минимално заплащане, никакво разбиране и съчуствие. Ето сега,ще ви преразкажа два „нормални“ дни за жената-майка. Събуждаш се рано сутрин и не от лъчите на изгряващото слънце,сънят ти е нарушен от бебешки рев,който се набива в мозъка ти,сякаш чук те удря по главата многократно.Поглеждаш часовника едва 4:00 ч е,поглеждаш през прозореца,още е тъмно,поглеждаш към таткото,той спи сладко, сладко .Ставаш моменталически,хукваш да правиш млякото с едва отворени очи,чуваш само пронизващия рев в тишината.Връщаш се в стаята,святкаш лампата и сякаш светлината те пронизва като острие на нож.Сменяш памперса докато малкото човече се върти като агне на шиш и реве та се къса.Започваш да го храниш и си казваш:“Ох,тишина.“Да,ама не.Започва едно давене,лигавене и мрънкане,къде яде,къде тече.Нахранва се,вдигаш го да се оригне,изповръщате както винаги, друсаш го да заспи.................заспива най-накрая,слагаш го в кошарката и отново си лягаш. В 7:00 ч историята се повтаря.Като през това време таткото е станал в 6:30 да се приготви за работа-взма душ,облича се,прави си кафе и сяда пред лаптопа да пуши цигара след цигара. След като си го нахранила и те е изповръщало отново,започваш с преспиването,надявайки се да можеш да си направиш кафе и да изпушиш една цигара.Самото преспиване трае 1 час,а сънят 10 мин.Таткото вече е тръгнал за работа.Всички са на работа.И най-накрая след много рев и друсане заспива.Поглеждаш часовника 8:30 ч е.Отиваш в банята,измиваш си лицето,поглеждаш се в огледалото-и какво виждаш?Едно лице,безлично,мрачно,със сенки под подутите очи и вече появяващи се бръчки,с мазна,некъпана и несресана коса. Излизаш от там,оглеждаш се наоколо и виждаш само едно кочина.Мръсни чинии в мивката, отрупани плотове с неприбрани съдове,несгънати дрехи,пръснати играчки,бъркотия навсякъде. Правиш си кафе,палиш цигара,пушиш нервно.И ето,че се събужда,започва се реването,вземаш го на ръце и млъква и започваш да обикаляш от стая в стая да почистиш малко,да подредиш.Грабваш метлата и започваш да се опитваш да метеш,докато държиш бебето,а събирането в лопатката......... Вземаш парцала,истискваш го колкото можеш с дете на ръце и започва едно мокрене,мокрене с една ръка,после идва дългото съхнене,съхнене.През това време пускаш пералнята,сгъваш дрехите,казваш на по голямото дете да си подреди стаята.Естествено не го прави,предпочита да се гони с кучето и да го дразни.То пък от своя страна само ръмжи и лае при всеки шум,а ти само крещиш : „тихо,тихо“,“не,не“.Поглеждаш часовника-10:30 ч е-трябва да яде,правиш мляко,храниш го,стараеш се пак да го преспиш,отнема ти отново 1 час,заспива.Започваш да приготвяш нещо за вечеря,събужда се след десет минутен сън,отново с рев,вземаш го на ръце,започваш да режеш зеленчуци с една ръка,оставяш го в кошара и молиш многократно другото дете да го занимава до като запържиш продуктите и пушиш нервно цигара,едното реве,друго само вика,ти бързаш.Слагаш зеленчуците и каймата в тава,заливаш ястието и слагаш да се пече,поглеждаш отново часовника,пак е време за хранене. Следва лигавене,гукане,говорене,занимаване като наглеждаш и мусаката.Вече е готова.13:30 ч е. Сменяш памперса.О,той е наакан и то достааа,измиваш дупето,че чак на гърба има,няма да стане с мокри кърпи.Обличаш го,храниш го,преспиваш по същата процедура,тук сънят е малко по дълъг,сядаш тръшкайки се на табуретката пред лаптопа и си допиваш остатъка от изстиналото вече кафе прдружавано с цигарка.Започваш да пребираш съдовете,измиваш чиниите,простираш дрехите.Ето,че се събужда отново,пак смяна на памперса,хранене,оригване предружавано от оповръщане,часовника показва 16:30 ч,още малко и татко ще си дойде от работа.Само това чакаш,да си дойде,да го вземе и ти да си починеш гледайки телевизия в легнало положение и да си поспиш.Да,ама не.Прибира се той в 17:30,съблича работните дрехи,сяда пред лаптопа,сипва си едно малко и започва пак цигара след цигара,видео,след видео.Обаждаш се на майка си от съседния апартамент да дойде да го гледа,но тя твърдо ти отговаря:“Имам работа!“. Бебето започва да плаче,обикаляш друсайки го от стая в стая,баткото още не си е оправил стаята,все още тормози кучето,вика и зяпа телевизора с отворена уста.Кръстът те боли ужасно.Пробваш се да поседнеш,да се облегнеш,но на бебето не му харесва,слагаш го легнало в ръцете ти,но то пак е недоволно,сякаш има шипове на гърба си и пак започваш с обикалянето,друсането.Слагаш го къде ли не-в шезлонга,на активната гимнастика,в количката,не млъква.Ех,тия пусти колики бе. 20:30 ч е-сменяш памперс,храниш го,друсаш пак да заспи,не става,таткото го взема,в неговите ръце е още по неспокойно,изпушваш набързо през това време една цигара,пак го вземаш, обикаляш,обикаляш.Таткото и баткото сядат да вечерят.Навечерват се.Ти още обикаляш,друсайки го.С голям зор заспива.Часът е 22:00,сядаш да ядеш,слагаш голямото дете да си ляга и най-накрая и ти си лягаш.Гледаш малко телевизия и заспиваш,сънуваш,когато изведнъж страшен рев те събужда,скачаш като опарена.Поглеждаш часа-2:30 е,таткото спи сладко,сладко.Хукваш,правиш мляко,едвам гледайки,сменяш памперс на „връткащото се агне на шиш“,храниш го,оповръщате оригвайки се,друсаш го да заспи,заспива и ти заспиваш.Като само след 2 часа същото се повтаря,вече е 5:30,време пак за ядене.Лягаш пак.И отново в 8:00 ч всичко се повтаря,този път няма сън.Таткото е вече отдавна заминал на работа.Всички са на работа.Оставяш го в кошарката,голямото дете да го занимава,а ти да пиеш кафе,оправяш някак си набързо торбата за количката-вода,мляко,шише,памперс,кърпи,обличаш се с една ръка държейки бебето с другата,отиваш с бебето на ръце да облечеш голямото дете,защото вижти не искало да се облича само.Обличаш бебето за навън,слагаш го в количката,то реве,обуваш се,обличаш якето,обуваш и обличаш по-голямото дете,излизате и то заспива тръгвайки количката по разбитите тротоари.И така спи до като се приберете,така е изпуснало едното хранене.Пребирате се с натоварената количка с покупки,събличате се,събувате се,разтоварваш количката и сядаш да изпушиш една цигара.Не успяваш.Събужда се от захлюпената шапка на очите му,гладен е и всичко се повтаря като в предния ден-преобличане,хранене,друсане,обикаляне,ти се ядосваш,изнервяш,крещиш на голямото дете и кучето,изпадаш в кризи,плачеш,съжаляваш.Очакваш с нетърпение таткото да се прибере,че да го поеме.Да,ама не.Всичко се повтаря.Ден след ден.Това е да си майка,така ти минават дните,нищо и никаква работа,както се изразяват татковците.На тях им е трудно,много работят,много са изморени.А ни не сме!Много сме си добре,нали?! Всеки ти дава съвети как да отгледаш децата си,но никой не ти помага.Всеки е зает със своите си неща.В днешно време бабите и дядовците станаха по заети и от родителите.И те работят и нямат време и те си имат домове за поддържане и семейство за гледане.Казват ти,ти си го научила така на ръце-ами какво да го оставя да реве ли?Казват ти имам си работа,заета съм,болна съм,не мога да оставя дома празен.Ами нашите чуства,ние също сме хора и сме уморени и се разболяваме, имаме нужда от спокойствие и почивка.А за да гледаш едното дете,пренебрегваш другото, пропускаш моментите когато трябва да го възпитаваш и учиш,да му помагаш,да играеш с него,просто му пускаш детското,даваш му телефона си,таблета,та да мълчи.За по лесно.Вместо ласки,то получава само шамари и крясъци.Таткото се връща уморен от работа и не му се занимава с по-голямото дете.А събота и неделя когато почива,ти се надяваш поне тогава той да ти помогне.Но тогава той или работи нещо вкъщи или на вилата или излиза някъде по работа или е уморен и иска да си почине.Казват ти едно време как сме си ги гледали сами.А ти искаш само да се завиеш през глава и да плачеш.Питаш се,добра майка ли съм.Или просто съм все недоволна и капризна,както ми казват всички.Много ли искам?Толкова много въпроси.А отговорите.........Какво трябва да направим?Да мълчим,да търпим?До кога?До като се сринем съвсем? Из мемоарите на една жена-майка